Четящото момиче знае, че животът не е плоскост
" Излизай с момиче, което не чете книги. Открий я измежду изтощения прахуляк на някой забутан замърсен бар. Сред цигарения пушек и миризмата на пиянска пот и разноцветната светлина от лампите на комерсиален нощен клуб. Където и да я търсиш обаче, би трябвало да се ориентираш по усмивката. И тя да е от тези, които се провлачват, откакто индивидът, с който е говорила, отмине. Ангажирай я с несантиментални тривиалности. Използвай заучени изречения и се смей вътрешно.
Изведи я на открито, когато нощта злоупотреби с оказаното й гостолюбие. Игнорирай осезаемата тежест на умората. Целуни я под дъжда и слабата светлина от уличните лампи, тъй като си виждал, че по този начин вършат по филмите. Отбележи незначителността на обстановката. Заведи я в жилището си. Отпрати всевъзможни първи проблясъци на правене на обич. Чукай я.
Позволи с времето тревожният контракт, който насилствено си съставил, да прерасне постепенно и неловко във връзка. Намери с нея общи ползи като суши и фолк музика. Изгради непрогледен бастион върху тази основа. Направи го заветен. Фокусирай се върху него всякога, когато нещата стартират да овехтяват и вечерите стават отвратително протяжни. Говори само за неща, лишени от голяма важност. Не се замисляй изключително. Остави месеците да минат неусетно. Предложи й да се нанесе при теб. Позволи й да подреди. Започнете да се карате за незначителни неща, като това по какъв начин шибаната завеса в банята би трябвало да се разгъва, тъй като другояче ще стартира да мухлясва. Остави още година да премине неусетно. Започни да забелязваш.
Стигни до извода, че евентуално би трябвало да се ожените, тъй като в противоположен случай ще си пропилял прекалено много време. Заведи я на вечеря на 44-ия етаж в ресторант надалеч над опциите си. Предварително се убеди, че има красива панорама към града. Плахо помоли келнера да й донесе чаша шампанско със непретенциозен пръстен в нея. Когато тя забележи, й предложи с целия възторг и откровеност, които можеш да мобилизираш у себе си. Не се тревожи прекалено много, в случай че усетиш, че сърцето ти като че ли върви по начупени стъкла. Всъщност, въобще не се притеснявай, в случай че не почувстваш безусловно нищо. В случай че има овации, изчакай ги да утихнат от единствено себе си. Ако тя се разплаче, усмихни се все едно в никакъв случай не си бил по-щастлив. И да не го направи, отново се усмихни.
Позволи на годините да се търкулнат незабелязано. Изгради кариера, не просто работа. Купи къща. Имай две удивителни деца. Опитай се да ги отгледаш добре. Проваляй се постоянно. Потопи се в изпълнено с досада равнодушие. Изгуби се посред тъжно безразличие. Получи рецесия на междинната възраст. Остарей. Размишлявай непрекъснато върху неналичието на достижения в живота си. Чувствай се от време на време задоволен, само че през множеството време запустял и безразличен. Имай чувството, когато се разхождаш, че може в никакъв случай да не се върнеш или че ще отлетиш в незнайна посока дружно с вятъра. Заболей от неизлечима болест. Позволи на гибелта да те води, само че единствено откакто си дадеш ясна сметка, че момичето, което не четеше, в никакъв случай не накара сърцето ти да трепти с неподправена пристрастеност, че никой няма да напише историята на живота ви и че тя също ще почине с кроткото страдание, че нищо същинско не се е получило от нейната дарба да обича.
Направи всичко това, демон да го вземе, тъй като няма нищо по-кофти от момиче, което чете. Направи го, дублирам, тъй като живот в чистилището е по-добре от този в пъкъла. Направи го, тъй като момичето, което чете, има речник, кадърен да опише аморфното неодобрение на непълноценно изживения живот. Речник, който прави морфологичен разбор на вродената хубост на света и я трансформира в налична нужда, вместо в далечно непознато събитие. Момичето, което чете, държи крепко речник, самоуверено разграничаващ показната и бездушна изразителност на някой, който в никакъв случай няма да е кадърен да я обича, от лишеното от артикулация обезсърчение на оня, който я обича прекомерно доста. Речник, демон да го вземе, който трансформира празното ми духовитост в на ниска цена трик.
Направи го, тъй като момичето, което чете, схваща синтаксиса. Литературата я е научила, че моментите на деликатност идват на спорадични, само че отчетливи шпации. Четящото момиче знае, че животът не е повърхност. Тя знае и с цялостно право изисква отливът да идва след вълната на отчаяние. Момичето, което добре е научило синтаксиса, усеща неправилните паузи, подозрението в дъха, предхождащо всяко изричане на неистина. Тя улавя разликата сред загрижения изблик на яд и вкоренените привички на горчивия цинизъм, който ще се резервира у някого, надалеч оттатък границите на рационалното и доста откакто тя е стегнала куфара си, споделила е насилствено довиждане и е решила, че аз ще бъда многоточие, а не точка. Синтаксис, който познава ритъма и такта на един добре изживян живот.
Намери си момиче, което не чете, тъй като тази, която го прави, осъзнава какъв брой е значим сюжетът. Тя е способна да улови линията на пролога и острите ръбове на кулминационната точка. Усеща ги под кожата си. Четящото момиче ще бъде търпеливо по време на антракт и ще форсира движение за развръзката. Но на първо място, тя проумява неизбежното значение на края. В естетика е с него. Вече се е сбогувала с хиляди герои с едвам лек лъх на горест.
Не се занимавай с момиче, което чете, тъй като девойките, които четат, са разказвачите. Ти с Джойс, ти с Набоков, ти с Улф. Там в библиотеката, на платформата на метрото, ти – в ъгъла на кафенето, ти – на прозореца на стаята си. Ти, която правиш живота ми по този начин демонски сложен. Момичето, което чете, е направило баланс на живота си и той е изпълнен със смисъл. Тя упорства разказите й да бъдат богати, обкръжаващите я герои да са пъстри и шрифтът на историята й да бъде удебелен. Ти, четящо момиче, ме караш да желая да бъда всичко, което не съм. Но аз съм слаб и ще те отчайвам, тъй като ти си мечтала, както и би трябвало, за някой по-добър от мен. Ти не би се примирила с описания първоначално метод на живот. Не би приела нищо по-малко от пристрастеност и съвършенство, от живот заслужен да бъде разказан. Така че, вън, четящо момиче! Хвани идващия трен на юг и вземи своя Хемингуей със себе си. Мразя те. Наистина, в действителност, в действителност те ненавиждам. "
Автор: Чарлз Варнке
Превод: Розалия Банкова
Инфо: www.highviewart.bg
